"Хората плачат не от болката. Плачат, защото няма кой да ги погали."
Андрей ГНЕЗДИЛОВ

 Семената на съмнението са единствените, които нямат нужда от грижи, за да имаш здраво хищно растение. 

Колко пъти трябва да премислям, 
Колко мъчен път да извървя? 
Стига ли ми полета безсмислен, 

  Моят механизъм за прошка е простичък  - копчето трябва да е някъде на носа ми, защото се задейства веднага щом ме гушнат.

Прошка след прошка - и живели дълго и щастливо.

 Когато стане прекалено късно, дори крясъците на тема "никога" не могат да събудят дявола.

 Провалени моменти няма. Има само такива, които не са били пожелавани достатъчно силно.

 Не си тръгваш, само за да те помоля да останеш, нали?